Кога обратната връзка е ефективна

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

9 критерия за ефективна обратна връзка

В процеса на общуване непрекъснато ни се налага да даваме обратна връзка за поведението на хората около нас.

И все пак как да определим кога тя е ефективна, т.е. повишава разбирането между общуващите и кога всъщност не постига своите цели.

Вижте следните девет водещи критерия, с помощта на които можете

лесно да се научите да предоставяте ефективна обратна връзка на

хората, с които общувате.

Критерии за ефективна обратна връзка Критерии за неефективна обратна връзка
  Описва поведението, което е повод за даване на обратна връзка – „Ти завършваш изреченията вместо мен…”   Използва оценъчни/осъдителни изявления – „Ти си груб” или прави обобщения – „Ти се опитваш да контролираш разговора”.
  Идва в подходящ момент възможно най-скоро след съответното поведение, което я е породило – незабавно, ако това е възможно или по-късно, ако обстоятелствата го налагат.   Отложена е и/или е подтисната. Така се поражда вина и гняв в получаващия я, защото след време обикновено няма какво да се направи във връзка с нея.
  Директна е – от този, който я изпраща до този, който я получава.   Индиректна е, рикошира – „Том, ти как се чувстваш, когато Георги вдига шум?”
  Тя е притежание на този, който я изпраща, като се използват „Аз-послания” и се поема отговорност за изразените мисли, чувства, реакции.   Прехвърля се на друг субект чрез изрази – „хората”, „книгите”, „висшият мениджмънт”, …
  Включва истинските чувства на този, който я изразява – „Аз се ядосвам, когато като се опитвам да направя изказване, а ти завършваш изреченията ми”.   Чувствата са скрити и завоалирани или са представени по друг начин, изкривени са – като се прехвърлят върху друг субект или като се трансформират  в сарказъм, сърдене или спор кой е прав.
  Проверява дали получаващият обратната връзка напълно разбира посланието.   Поставя въпроси, които всъщност са изявления – „Мислиш ли, че ще те оставя да се измъкнеш по този начин?” или звучи като капан – „Държиш ли се по този начин и у дома?”
  Уточнява последствията от това поведение – настоящо или бъдеще – „Ако продължаваш да завършваш изреченията ми, аз няма да имам желание да прекарвам много време с теб в бъдеще”.   Формулира неясни последствия – „Този тип поведение ще ти донесе неприятности” или не посочва последствията – „Не бива да правиш така”.
  Поискана е или до някаква степен е желана от получаващия я.   Наложена е на получаващия я, често с претенцията за негово собствено добро.
  Отнася се до поведение, относно което получаващият я може да направи нещо, ако има желание.   Отнася се до поведение, върху което получаващият я има малък контрол или няма никакъв контрол.

 Вижте повече за предлаганите от нас ОБУЧЕНИЯ ЗА ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ.

Напишете коментар