Всяка от теориите за успешно лидерство намира различно приложение. Сравнението между тях може да ви ориентира за силните и слабите им страни и да ви покаже как да се възползвате от всяка една от тях.
Сравнение №1: Ситуационно лидерство спрямо Традиционно
Традиционното начин на управление предполага авторитарен подход, така че е типично за организации със строга йерархична структура, където авторитетът и влиянието на лидера играят основна роля.
Освен това, за разлика от ситуационните лидери, традиционните лидери разчитат на строги правила, награди и наказания, за да мотивират своите последователи.
За разлика от тях, ситуационният подход подчертава важността на текущата работна среда и индивидуалността на всеки член на екипа.
Стил | Ситуационно лидерство | Традиционно лидерство |
Основна характеристика | Значение на ситуационния контекст | Йерархични структури на властта |
Поведение и черти на лидера | Адаптиране на поведението според психологическата зрялост и отговорност за поставяне на задачи | Даване на награди и наказания, влиятелно и авторитетно поведение |
Сравнение №2: Ситуационно лидерство спрямо Служещо
Служещото лидерство е ориентирано към хората и дава приоритет на растежа на членовете на екипа, а не на растежа на бизнеса. По този начин, както ситуационното, така и служещото лидерство са фокусирани върху членовете на екипа.
Има обаче, няколко ключови разлики между тези две, така че нека ги разгледаме:
Както споменахме, едно от най-важните умения на успешните ситуационни лидери е да са наясно с текущата работна среда.
Те трябва да оценят текущите условия, възможности и заплахи, за да гарантират, че ръководят екипа си по най-подходящия начин.
От друга страна, служещите лидери са изключително фокусирани върху взаимоотношенията, така че лидерите дават приоритет на благосъстоянието и растежа на членовете на екипа.
Следователно, те поставят членовете на екипа и техните взаимоотношения на преден план в бизнеса.
Стил | Ситуационно лидерство | Служещо лидерство |
Основен фокус | Текуща работна среда | Взаимоотношения |
Психологическа зрялост и отговорност към поставяне на задачите на последователите | Развитие на последователите |
Сравнение №3: Ситуационно лидерство спрямо Трансформационно
За разлика от традиционния стил, както ситуационните, така и трансформационните подходи дават приоритет на адаптирането към работната среда и последователите.
Освен това, и двата стила целят да подобрят представянето и мотивацията на последователите.
Има обаче основна разлика между тези два модела. Трансформационното лидерство набляга на важността на визията и дългосрочните цели, докато ситуационните лидери се фокусират върху конкретни задачи и краткосрочни цели.
По този начин, ситуационният подход е фокусиран върху адаптирането на стила към текущата ситуация, докато трансформационните лидери дават приоритет на създаването на визия и вдъхновяването на последователите да я постигнат.
Стил | Ситуационно лидерство | Трансформационно лидерство |
Основна цел | Краткосрочни цели, обикновено ориентирани към задачи | Визия, дългосрочни цели |
В заключение, гъвкавият подход е ключов фактор за ситуационното лидерство!
Ефективните ситуационни лидери се фокусират върху ситуационния контекст, компетентността и мотивацията на членовете на екипа, което им помага да адаптират подхода си въз основа на текущите обстоятелства и възможностите на екипа.
Освен адаптивност и гъвкавост, ситуационният подход изисква силни комуникационни умения и осъзнаване на работната среда.
Както казва Кен Бланчард, експерт в областта на управление на хора:
„Лидерството не е нещо, което правите НА хората. То е нещо, което правите С хората.“
Вижте още по темата Лидерство – най-новата парадигма в управлението:
РЕЗИЛИЕНТНО ЛИДЕРСТВО – K2S.BG с нова Академия на HR INDUSTRY 2025
