„Не знанието, а самото учене, не притежанието, а достигането до него, дава най -голямо удоволствие.“
Карл Фридрих Гаус
В дните преди пандемията на конференция лице в лице стоях пред аудитория от около 300 души. Те бяха професионалисти от различни компании с отговорности в сферата на HR, личностно развитие, организационна промяна. Бях там, за да говоря за ученето в ерата на цифровите технологии.
Зададох им един въпрос: „Колко от вас смятат, че във вашата организация се губи много време в срещи?“ Над 90% вдигнаха ръце. Продължих: „Колко от вас смятат, че загубата на време в срещи е важен въпрос, тъй като намалява производителността?“ Повече от 90% от ръцете се вдигнаха отново. „Колко от вас смятат, че загубата на време на срещи е проблем във вашата организация от години?“ Същите ръце се вдигнаха.
Накрая попитах: „Колко от вас са запознати с изследванията как да провеждат ефективни срещи?“ Този път само около 40% вдигнаха ръце и това беше придружено от известно неудобство, тъй като мнозина започнаха да осъзнават какво имам предвид.
Исках да кажа, че всички се сблъскваме с общ проблем, но правим много малко за решаването му. Съществуват много отлични решения, но повечето от хората изглежда не са запознати с тях или не знаят как да ги приложат. Защо?
Това е ключов пример за по-голям проблем, който се долавя в съвременните дигитално функциониращи организации. В тях новите знания и информацията са широко достъпни, но не се прилагат по начин, който да промени в положителна посока нашето поведение.
Кога наистина научаваме нещо ново?
Една от най-интересните причини за това е, че в нас има съпротива срещу това научим нещо ново. Под това имам предвид типа учене, който води до ново действие – в смисъл да правим нещата по различен начин или да правим различни неща.
Можем да разглеждаме материали за това как да провеждаме по-ефективни срещи, да посещаваме курс или да гледаме видеоклип по темата. Обаче ако не предприемем действия и задълбочим обучението си чрез практика и размисъл, всъщност не сме научили нищо ново и нашата колективна производителност продължава да страда.
Това има значение, защото докато не научим нещо ново, ние сме заседнали в нашите стари и познати модели на мислене. Подхранваме своите предразсъдъци, повтаряме същите неща и едва ли не вярваме, че миналото е единственият водач, от който се нуждаем за бъдещето.
„Петата дисциплина“ или идеята за обучаващата се организация
В своята ключова книга „Петата дисциплина“ Питър Сенги въвежда идеята за „обучаващата се организация“. Той я дефинира чрез способността й да се отнася сериозно към системните предизвикателства на динамичния свят чрез непрекъснат и колективен стремеж към подхранване на ново мислене и ново учене. Въпреки че идеите на Сенги бяха много популярни, малко организации успяха да приложат на практика концепцията за ученето и тя беше малко или много забравена. Може би една от причините за това е трудността, присъща на изучаването на нещо ново. Разбира се, хората в организациите се учат през цялото време, но твърде много от това, което се смята за учене просто укрепва съществуващите норми, култури, поведение и мислене, отговаряйки на нашата човешка нужда да принадлежим. Това създава твърдост в момент, когато организациите навсякъде се нуждаят от гъвкавост.
Донякъде ние се стремим да научим нещо ново в организационен контекст, защото на ученето се гледа като на инструмент, чрез който да си свършим работата. В този случай ученето по-скоро се свързва с опростяване, отколкото с промяна; така хората са третирани като роботи с определени функции, а не като цялостни човешки същества със сърца и умове. Ученето е заключено в парадокс, който изразява спешната нужда от трансформация заедно с желанието всичко да остане същото.
И ако наистина не можем да научим нищо ново, тогава какъв шанс имаме да се адаптираме към бързо напредващите нови технологии, нови възможности или нови ходове на конкурентите? И най-важното, ако не можем да научим нищо ново, как можем да се надяваме да отговорим заедно на глобалните предизвикателства като климатичните промени, загубата на биологично разнообразие или нарастващото неравенство?
Компаниите ще растат, само ако хората в тях растат
В нашата Бяла книга за организациите (очаквайте скоро) ние твърдим, че компаниите ще растат само ако хората в тях растат. И единственият начин да се развием е чрез учене: да се научим да взимаме от опита си, да се научим да интегрираме нови знания в нови умения (Knowledge2Skills), способности и начини на мислене.
Тъй като дигиталната ера продължава да трансформира нашия свят, механичната работа все повече ще се извършва от машини и алгоритми, оставяйки хората да вършат съществената работа човек-човек. Живеем в епоха, в която нашата човечност е пътят към колективното ни оцеляване и това трябва да се отрази в начина, по който проектираме и управляваме нашите организации. Не можем да направим това, освен ако не започнем да възприемаме, да се вълнуваме и ангажираме с предизвикателството да научим нещо ново. Залогът е твърде голям, за да се провалим.
Анна Вълканова, доцент по „Публични комуникации“ и консултант по „Корпоративен брандинг“
