Какво е ключово за едно успешно обучение човешки ресурси?
Морковите и тоягите са от миналия век. Този тип външни мотиватори вече не работи и често нанася вреда. Светът се променя следователно и нещата, които стават все по-важни за хората също се променят. Този нов подход има три съществени елемента.
Той включва ПООЩРЯВАНЕ НА:
- ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ
В XXI век ние хората желаем сами да ръководим живота си. Това води и до по-високо ниво на осъзнаване на нашата лична отговорност. Именно това могат да използват работодателите, като основа на мотивацията – превръщането на личната отговорност в по-голяма самостоятелност на работното място. Хората имат нужда от самостоятелност по отношение на задачата (какво правят), времето (кога го правят), екипа (с кого го правят) и метода (как го правят). Компаниите, които предоставят самостоятелност, понякога в крайни дози, се представят по-добре от конкурентите си.
2. КРЕАТИВНОСТТА
Желанието да учим и самоусъвършенстваме себе си е съществувало винаги. То обаче е било характерно за малка група творци, изобретатели и визионери. Новото през този век е, че то става масово – тоест мащабът обхваща все по-голяма група хора. Най-добрите компании отчитат този факт, включително и във формата обучение човешки ресурси и изграждат своя просперитет върху този фактор за мотивация. Как да провокираме креативността на работното място? Първо, трябва да знаем, че креативността е мисловна нагласа – тя изисква да гледаме на уменията на хората не като крайни, а като подлежащи на безкрайно подобрение. Второ, креативността изисква усилия, хъс и съзнателна практика. И трето, тя няма крайна фаза, което я прави едновременно обезсърчаваща и примамлива.
3. ПРИНОСА
Хората днес търсим някаква цел – кауза, по-велика и по-дълговечна от самите нас. Традиционните фирми обаче винаги са придавали на този стремеж декоративни функции – чудесно допълнение, стига да не са пречи на „важните неща”. Само че това се променя. В XXI век максимизацията на приноса заема мястото си редом с максимизацията на печалбата като вдъхновение и водещ принцип. В организациите този нов „мотив на приноса” се изразява по три начина: чрез задачи, които използват печалбата, за да постигнат целта; чрез думи, които наблягат на нещо различно от егоистичния интерес; и чрез политики, които позволяват на служителите да дават своя принос по начин, който те могат да изберат и да го направят.
Компаниите, които се стремят да изграждат работна среда, поощряваща личната отговорност, креативността и приноса на всеки един в организацията, са безспорно тези, които достигат пълния си потенциал и значително изпреварват своите конкуренти.
