Какво е необходимо за Вашите обучения на персонала според модела на Бърнис МакКарти?
Ученето като процес на придобиване на нови или усъвършенстване на съществуващи знания, умения, навици и ценности представлява освен предизвикателство, свързано с развитието на отделната личност, е и предизвикателство пред развитието на всеки бизнес. За успеха на фирмите необходимостта от обучения на персонала отдавна е осъзната, още повече в съвременния век, наричан „век на знанието“. Сигурно обаче и пред вас стои въпросът доколко и кога са ефективни фирмените обучения, какво точно да изберете и как да го проведете.
Пред нас като фирма за обучения също стоят тези въпроси в желанието ни да предложим комплексен подход при организирането и провеждането на обучения на персонала. Затова, водени от тъсенията си, можем да предложим на вниманието ви един модел за съчетаване на различни пдходи за преподаване в зависимост от стиловете на учене, който за нас предствалява добра практика, която се стремим да реализираме в нашите обучения на персонала. За вас той вероятно би могъл да представлява критерий при избора ви на фирма за обучения, както и да ви бъде от полза при оценката на провежданите от вас фирмени тренинги.
Целта ни е да ви представим стиловете на учене и подходите на преподаване според модела на Бърнис МакКарти. Внимание сме отделили на процесите на възприемане и преработване на информацията и на стиловете на учене, а основният акцент е върху преподаването в четирите квадранта.
1. Възприемане и преработване на информацията по време на обучения на персонала
Човешкото възприятие, т.е. начинът, по който хората възприемат новата информация, варира в широк диапазон – от преживяването до концептуализацията. Преживяването включва възприятие от личното участие – усещания, емоции, физически спомени; то е непосредствено и е свързано с аз-а. При него субектът е позициониран вътре в нещата. Концептуализацията представлява превод на преживяването в понятийна форма – идеи, език, йерархии, терминологични системи. Това е абстрактният подход спрямо обучението, при който субектът се позиционира отстрани.
Взаимодействието между „чувството“ на преживяването и „мисленето“ на концептуализацията е от решаващо значение при провеждането на ефективен корпоративен тренинг. В това взаимодействие става възможно свързването на личните ценности и възприятия на обучаемите със знанието на експертите.
Преработването на информацията, т.е. това, което хората правят с новата информация може да бъде разположено в широкия диапазон между размисъл и действие. Размисълът трансформира знанието чрез структуриране, подреждане, интелектуализиране. Чрез действието става прилагане на идеите към външния свят – прави се тестване, прилагане, моделиране.
Взаимодействието между „наблюдението“ на размисъла и „правенето“ на действието е от решаващо значение, тъй като то дава тласък за предприемане на действия, породени от вътрешните идеи. В резултат от това взаимодействие учещият получава стимул да тества идеите в реалния свят, като ги адаптира към различни нови ситуации.
2. Стилове на учене, които отчитаме в нашите обучения на персонала
Като се основава на индивидуалните различия във възприемането и преработването на информация, МакКарти дефинира четири стила на учене. Той на практика доразвива базовия процесуалнен модел на Дейвид Колб, обобщаващ описаните процеси по възприемане и преработване.
Колб изобразява ученето като поредица от преходи между четири адаптивни режима: конкретен опит, отразяващо опита наблюдение, обобщаване на опита чрез абстрактни идеи и активно експериментиране. Четирите квадранта на модела представят процеса, при който знанието е следствие от опита. Колб обяснява, че „знанието е комплекс от опит и разбиране за опитност, трансформирана чрез преобразуване в дълбочина (осмисляне) и ширина (прилагане)”[Kolb, 1984].
Под влиянието на Дейвид Колб Бърнис МакКарти разработва аналогичен цикличен модел на процеса на обучение, наречен от него „модел на четирите квадранта” (4MAT) [McCarthy, 1987]. Като взима предвид спецификите на човешкото възприятие и на преработването на информацията Бърнис МакКарти идентифицира четири стила на учене (фиг.1). И въпреки че всички те са приложими в процеса на учене, всеки учещ предпочита един от тях.
2.1. Иновативни ученици (Innovative Learners)
За тях обучението е пряко свързано с личностното им развитие. Те трябва да имат ясни мотиви – да свържат новата информация с опита и пълноценното й приложение в ежедневния живот. Някои от методите, ефективни с тези ученици са: съвместно обучение, брейнсторминг, интердисциплинарни подходи.
2.2. Аналитични ученици (Analytic Learners)
Те се интересуват преди всичко от придобиването на информация, за да се задълбочи тяхното разбиране за концепции и процеси. Те могат да учат ефективно от лекции, но се наслаждават също така на независими изследвания и анализ на данни.
2.3. Здравомислещи ученици (Common Sense Learners)
Те сеинтересуват от устройството на света и искат да изпробват всичко. Най-добре работят при конкретни, изследователски методи, манипулации, практически дейности.
2.4. Динамични ученици (Dynamic Learners)
За тях приоритет са собствените им открития. Доверяват се на интуицията си. Обучението им трябва да е творческо, с моделиране, ролеви и други игри.
3. Модели за преработване на информацията – какво се случва в мозъка по време на обучение на персонала
Наличието на различни стилове на учене намира обяснение в теорията за действието на двете полукълба на мозъка и различната им степен на развитие в отделните личности. В процеса на учене се осъществява взаимодействие между лявата и дясната половина на мозъка в техните две модалности на функциониране, като в повечето случаи дейността на едното полукълбо доминира над дейността на другото.
Лявата половина оперира най-добре чрез структура и последователност. Тя предпочита вербализацията, проследява елементите, има отношение към числовите стойности. Работи, за да анализира и раздроби информацията. Дясната половина борави с образи, създава модели и метафори, съдържа елемент на едновременност. Стреми се да синтезира, консолидира информацията.
Взаимодействието между ляво и дясно полукълбо е от ключово значение за ученето и осмислянето. То осигурява по-голям обхват и дълбочина на разбирането и насърчава творческия процес и взимането на добри решения.
Допускането, че един обучаем има предпочитан стил, не значи, че не може да функционира ефективно чрез другите стилове, твърди Иван Иванов в своето изследване на стиловете на учене и познание [Иванов, 2004]. На практика, осъзнаването на индивидуално предпочитания стил на учене и разбирането за същността на останалите стилове би помогнало на всеки обучаем да придобие по-голяма гъвкавост, както и приспособимост към различни ситуации като резултат от тези обучения на персонала.
4. Четирите квадранта на преподаване – как да подходи тренера по време на корпоративен тренинг
МакКарти разпределя дейностите в процеса на преподаване в четири квадранта – по две във всеки, като всяка дейност се съотнася към модела на функциониране на едно от мозъчните полукълба [McCarthy, 1987]. В първи квадрант се извършва ангажиране (включване) на обучаемите – чрез свързване и внимание. Във втори квадрант става предаването на материала – посредством образ и информация. В трети квадрант се дава възможност да се изпробва и интерпретира наученото чрез практика и разширяване. В четвърти квадрант творчески се интегрира наученото посредством усъвършенстване и приложение (виж фиг.2). В първите два квадранта активността на преподавателя е по-висока, докато в последните два квадранта – по-активната страна са обучаемите.
В модела на Бърнис МакКарти са заложени подходи и техники за преподаване, които съответстват на предпочитанията на всеки от стиловете на учене. Те позволяват на обучаемите във фирмените обучения да се включат, да се информират, да практикуват и творчески да приложат знанията от всеки урок. Преподавателите или тренерите от своя страна е необходимо да разбират логиката на модела и да представят материята от една страна концептуално – от гледна точка на голямата картина, а от друга страна – с акцент върху смисъла и значението й за конкретната група обучаеми [McCarthy, 2007].
4.1. Преподаването в първи квадрант
Първи квадрант дава отговор на въпроса „ЗАЩО?”. Преподаването в първи квадрант изминава пътя от конкретния опит до рефлексивното наблюдение. Техниките, които могат да се използват в преподаването в първи квадрант се базират на изясняване на понятията посредством личния опит и илюстриране на материала чрез примери от практиката. Тук важни са изграждането на взаимоотношения, създаване на близост, ангажиране в диалог, споделяне на сходен личен опит, изразяване на разнообразие от гледни точки.
Следващата група от дейности в този квадрант имат мотивационен характер – предизвикване на интерес към въпросите, които предстои да бъдат разгледани и осъзнаване на ползите от обучението. Полето на разглежданата проблематика може да се разшири чрез разкриване на противоречиви и спорни тези, които в процеса на обучение ще бъдат разяснени. Крайната цел е да се създаде усещането „знам нещо за това и искам да науча повече „.
В първи квадрант доминира атмосферата на доверие и откритост. Насърчава се опознаването на различните значения. Методът е базиран на обсъждане на опит. Обучаемите участват в съвместно обучение, като всеки допринася със своята индивидуалност. Преподавателят инициира, мотивира и създава ситуации, които увличат обучаемите и затвърждават сътрудничеството в групата.
В първи квадрант ключови са дейностите свързване и внимание.
4.1.1. Свързване
Свързването с обучаемите провокира активност на дясното полукълбо. Задачата, която стои пред преподавателя е да свърже обучаемите директно с идеята по персонален начин. Той може да привлече вниманието им чрез поставяне на казус за групово решаване преди да започне да преподава. Освен това може да започне фирмените обучения със ситуация, която е позната на обучаемите и надгражда това, което те вече знаят. Друг възможен сценарий е да се конструира ситуация на учене, която позволява различен персонален отговор от страна на обучаемите. В този аспект важно е да се създадат условия за съвместна работа в екипи и за намиране на оригинални решения от страна на обучаемите.
4.1.2. Внимание
Вниманието е свързано с активност на лявото полукълбо. Задачата на преподавателя е да насочи обучаемите към разсъждение и анализ на опита. Необходимо е да се обобщят приликите и разликите, като се създаде позитивно отношение спрямо разнообразието на индивидуалния опит. Тук е подходящо да се разясни причината за и смисъла на предстоящото обучение.
4.2. Преподаването във втори квадрант
Втори квадрант дава отговор на въпроса “КАКВО?”. Преподаването във втори квадрант изминава пътя от рефлексивното към абстрактната концептуализация. Задачата на преподавателя е да свърже вече създадения интерес с наличното фактологично знание и така реално обучаемите да получат съответните експертни познания. В този квадрант се осъществява връзката между субективния опит и обективните знания, пресъздава се голямата картина и подкрепящите я детайли, създават се връзки с подобни идеи. Свое място имат класифицирането и сравняването, моделирането, теоретизирането. Необходимо е като рамка да се изясни целта на обучението, да се разяснят структурата и формата на изложението.
За втори квадрант е необходима атмосферата на възприемчивост, активно слушане, готовност за разсъждение. Методът на преподаване включва – предаване на информация под формата на лекция, допълнителна литература, доказване на експертни тези. Преподавателят създава мост посредством невербална задача и след това предоставя учебното съдържание, така че в процеса на тези обучения на персонала да се слее опита на обучаемите с експертното познание.
Във втори квадрант ключови са създаването на образ и предаването на информация.
4.2.1. Образ
Създаването на образ (представа) изисква активност на дясното полукълбо. Тук е необходимо осигуряване на мета поглед, предоставяне на обучаемите на по-широк поглед към концепцията. Може да се използва друго средство (не четене или писане), за да се свържат знанията на обучаемите с концепцията (например визуални изкуства, музика, кино и др.). Концепцията може да бъде трансформирана така, че да бъде преподавана като образ или опитност, подобно на специална предварителна прожекция на нов филм. Всичко това е подчинено на идеята за задълбочаване на връзката между концепцията и приложението й от гледна точка на обучаемите и обвързването на това, което обучаемитевече знаят с това, което експертите са открили.
4.2.2. Информация
Предаването на информация изисква активна дейност на лявото полукълбо. От преподавателя се изисква да подчертае най-важните аспекти на концепцията в организиран органично-свързан порядък, да представи информацията последователно, така че обучаемите да разберат логиката. В този квадрант е важно да се привлече вниманието към основополагащите детайли, без затрупване на обучаемите с огромен брой факти. Могат да се използват голям набор от средства за представяне на информацията – интерактивни лекции, текстове, визуално представяне и др.
4.3. Преподаването в трети квадрант
Трети квадрант дава отговор на въпроса “КАК?”. Преподаването в трети квадрант изминава пътя от абстрактната концептуализация към активното експериментиране. Същността на този квадрант се изразява в придобиването на важни умения чрез експериментиране, чрез създаване на връзка между теорията и прилагането й. В този процес преподавателят отбелязва ключовите моменти /детайлите/ в процеса на работа, а не само на теория, отправя въпроси, пренасочва дейността, сравнява резултатите. Като резултат се преодоляват противоречията в опита, достига се до заключения, разширява се полезността на фирменото обучение.
Активността е водещата категория в трети квадрант. Преподавателите създават възможност на обучаемите да започнат да опитват да правят нещата, да започнат да се учат да бъдат експерти. Методите включват работа в центрове, с партньори и в екипи (или самостоятелно), експериментиране, преработване, практикуване. В рамките на фирмено обучение преподавателите подготвят, подпомагат, насърчават експериментирането, насочват въпросите, осигуряват адекватни условия за постигане на майсторство.
В трети квадрант ключови са практиката и разширяването.
4.3.1. Практика
Практиката изисква активност на лявото полукълбо. Преподавателят осигурява практически занятия за развиване на уменията. Той може да провери доколко коректно се разбират понятията и доколко са развити уменията с помощта на съответните стандартни материали като тестове, казуси, упражнения, така че да установи дали е необходимо да се преповтори част от преподавания материал и в каква форма. Главното е да се осигури възможност на обучаемите да приложат новото знание ( чрез игрови симулационни модели, казуси, задачи и др.) в това число и съвместно по време на корпоративен тренинг, като добавят стойност един към друг в процеса на учене.
4.3.2. Разширяване
Разширяването изисква активна дейност на дясното полукълбо. Преподавателят насърчава експериментирането с идеи и търсенето на връзки помежду им. Може да се приложи създаване на ситуации, в които обучаемите трябва да намерят информация, която досега не са използвали, като им се осигурява възможност да правят отворени интерпретации на концепцията. Разширяването може да стане на базата на разработване на собствен проект чрез избор между няколко опции. Така обучаемите ще организират и синтезират това, което са усвоили като знание по свой персонален, значим за тях начин. Ползата от подобен проект би се увеличила, ако обучаемите осмислят как техният проект трябва да бъде оценяван и идентифицират собствени критерии за добро представяне.
4.4. Преподаването в четвърти квадрант
Четвърти квадрант дава отговор на въпроса “КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО…?”. Преподаването в четвърти квадрант изминава пътя от активно експериментиране към конкретен опит. В този квадрант се модифицира и преработва наученото, проверява се полезността му, обобщава се. Обучаемите си поставят нови въпроси, идентифицират бъдещо приложение на своите знания, формират позиции. Възможно е да бъдат открити противоречия, да бъдат създадени нови връзки, разчупени съществуващи граници. Споделянето, експонирането, публикуването на конкретни постижения и резултати се случва тук.
Четвърти квадрант е място за споделяне по време на фирмените обучения, където резултатите на всеки се съизмерват с тези на останалите, задават се нови по-добри парадигми, търси се развитие. Методите включват наставничество, създаване на ресурси и насърчаване на откривателството, помагане на обучаемите да адаптират и да работят в своя полза. Преподавателят е водач, който подкрепя независимите усилия, осигурява ресурси и изисква от обучаемите да могат да направят самооценка на постиженията си.
В трети квадрант ключови са усъвършенстването и приложението.
4.4.1. Усъвършенстване
Усъвършенстването изисква активна дейност на лявото полукълбо. Преподавателят дава насоки и обратна връзка за плановете на обучаемите, като ги насърчава и подпомага да проявят отговорност спрямо собственото си обучение. Той помага на обучаемите да анализират това, което са научили от гледна точка на смисъла му, приложението му и неговата оригиналност. Преподавателят подкрепя обучаемите при реализирането на техни собствени проекти като част от бизнес обученията, помага им също така грешките да се превръщат във възможност за обучение. За степента на усъвършенстване показателно би било обобщаването на пълния цикъл на обучение – от началото, в което стои опитът, с който започва процеса на обучение, до самия финал.
4.4.2. Приложение
Приложението изисква активна дейност на дясното полукълбо. Необходимо е да се създаде атмосфера, в която се цени споделянето на опита и ученето през целия живот. Обучаемите са оставени да мислят творчески за други възможни приложения на концепцията в различни ситуации, водени от въпроса „какво ще стане, ако?“. Преподавателят дава възможност на обучаемите да практикуват новото знание и да произвеждат собствен продукт, който да е достъпен за остналите във формата на споделяне по време на вашите обучения на персонала.
Моделът на Бърнис МакКарти – качество и комплексност в бизнес обученията
Извеждането на основни подходи в преподаването и позиционирането им в отделни квадранти позволява лесно да се навигира между тях в зависимост от това в каква посока желае преподавателят да насочи процеса на учене. Интегрирането на мотивационни, концептуални, експериментални и приложни компоненти като подходи в преподаването в модела на Бърнис МакКарти задава комплексна рамка за обучителни практики за бизнес обучение с различен характер – теоритични, практически, както и обучения за формиране на ценности и нагласи.
Отчитайки резултатите, от това, което се случва в отделните квадранти, тренерът може да прецени до каква степен обучаемите са ангажирани (първи квадрант), могат ли да свържат с мисловна представа това, което им се преподава (втори квадрант), до каква степен обучаемите са придобили знания и са развили умения и компетентност (трети квадрант) и дали са способни да иновират на основата на интегрираното вече знание (четвърти квадрант).
Разработен подобно на пътна карта с достатъчно ориентири и с ясно зададени критерии, водещи към определени резултати във всеки един от квадрантите моделът на Бърнис МакКарти притежава необходимите качества и комплексност, за да носи полезност за различни типове бизнес обучение и да повишава тяхната ефективност.
Можете да разберете повече за прилаганите от нас подходи по всяка от темите за обучение на персонала, които предлагаме:
