Защо ни е необходима резилиентност (resilience)?
За резилиентност (resilience) днес се говори в редица дисциплини като икономика, екология, политология, когнитивни науки, дигитални технологии, корпоративно управление и др. в контекста на множество въпроси, които стават все по-значими в бързо променяща се и трудно предвидима среда: Как става така, че едни системи се пречупват, а други се възстановяват? Колко промяна може да понесе една система и да запази своята цялост и предназначение /purpose/? Кои характеристики правят системата приспособима към промяна? Във времето на постоянните сътресения как можем да изградим механизми за абсорбиране на сътресенията за себе си, за общностите си, за компаниите, икономиките, обществата и планетата? Все въпроси, които с голяма настойчивост днес търсят своите отговори.
Автор: АННА ВЪЛКАНОВА, доц. д-р по Обществени комуникации и информационни науки, преподавател и консултант по корпоративни и бизнес комуникации, съосновател и управляващ партньор на K2S.BG. Статията е част от книгата й „Корпоративен брандинг 4.0“, издателство „Изток-Запад“.
Усещането за повишена, вътрешно присъща несигурност, породена от непрекъснато усложняващите се процеси, принуждава организациите да инвестират ресурси в изработването на нови мениджмънт стратегии за справяне в променената среда. Така, наред с въпроса за ефективността, на преден план излиза и необходимостта организациите да се опазват от и да преминават леко през различни сътресения (disruptions) и кризи (crisis). За да означат тази способност на организациите изследователите развиват концепцията за резилиентност (resilience) на организациите. Думата има латински произход и произтича от глагола „resilio“, който означава рикоширам, отскачам. От англ. resilience – гъвкавост, еластичност, жилавост, якост, подвижност, пъргавост.
Това налага организациите от една страна – да повишат сензитивността си към динамичните промени в средата около тях, а от друга – да развият вътрешния си потенциал за адресиране на неочаквани и непредвидими ситуации.
Какво е резилиентност (resilience)?
Поражда се идеята за гъвкавата, реагираща и устояваща на променящите се обстоятелства организация, означавана още като резилиентна организация. „Ако не можем да контролираме колебливите вълни на промените (volatile tides of change), можем да се научим да правим по-добри лодки“, твърдят Золи и Хийли. „Можем да проектираме и ре-проектираме организациите, институциите и системите така, че да могат да абсорбират по-добре сътресенията (disruptions), да могат да оперират в най-различни условия и да преминават по-лесно (fluidly) от едни обстоятелства към други“. Така че резилиентност (resilience) е „способността на системата, организацията или личността да запазва основното си предназначение (core purpose) и целостта си в случай на драматично променящи се обстоятелства“.
Близо до това разбиране е и Йоси Шефи, който в своята книга „Резилиентната организация“ разглежда начините, по които компаниите могат да се възстановяват след сътресения, оказали голямо въздействие върху дейността им. Акцентът е върху действията, които те трябва да предприемат, за да намалят уязвимостта си и да увеличат резилиентността си. Шефи се позовава на значението на понятието резилиентност (resilience) в природните науки, където то означава способността на материала да възстановява първоначалната си форма след деформация. Според него за организациите с понятието резилиентност се измерва „способността и скоростта, с която могат да се върнат към своето нормално ниво на функциониране след сътресение с висока степен на въздействие върху тях и с ниска вероятност за случване“.
Хюстън разглежда резилиентността на общността като „способността на общността да „отскочи напред“ след неблагоприятно събитие като бедствие или криза“. В „придвижването напред“ също така е заложено разбирането, че възстановяването на изходното ниво не е просто връщане към това, как са били нещата преди събитието, а включва в себе си и адаптирането към новата реалност, създадена в резултат от събитието.
Ползите от усвояването на резилиентност (resilience)
Въпреки различията в контекста, всяка от тези дефиниции фокусира вниманието върху две основни ползи от резилиентността: непрекъснатост на функционирането и възстановяване в случай на променени обстоятелства. По-обобщено погледнато, концепцията за резилиентността води до разкриване на закономерностите, които да послужат за изграждане на социални, икономически, технически и бизнес системи, способни да предвиждат сътресенията, да се самовъзстановяват, когато са наранени и да се реорганизират така, че да продължат да изпълняват основното си предназначение, дори при радикално променени обстоятелства.
В този смисъл развиването на резилиентност (resilience) на екосистема, икономика или общност включва две способности: способността й да устоява, когато е поставена под натиск, достигащ праг (който е критичен, понякога трайно увреждащ) и способността й за съхраняване и разширяване на достъпа до ниши, спрямо които системата може да се адаптира, запазвайки своята добра кондиция.
Направете запитване за персонализирано предложение Обучение ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖМЪНТ, като ни се обадите: 0898 83 82 08 или ни пишете на имейл: office@k2s.bg
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ за обученията по Ефективен мениджмънт, които предлагаме в: ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖМЪНТ
