Как вземаме решенията си?

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
вземане на решения

Какъв цвят риза да облека днес? Достатъчна ли е тази разлика между двата автомобила, за да реша? Как да подходя към следващата среща на екипа? Как да отговоря на това, което колегата току-що каза? Решения, решения… Непрекъснато вземане на решения.

За някои от тях сме по-осъзнати, за други – по-малко, а те са опорните точки, които определят хода на събитията, от които сме част – те оформят начина, по който взаимодействаме с екипите, по който избираме и прилагаме стратегиите и водим организацията.

Двете системи на мислене

Система Първа е натуралистичната. Тя е бърза, решенията се вземат на момента. Не отнема време за обработка на различни опции, ние интуитивно избираме опцията, която изглежда правилна. Тази система разчита на опита, така че колкото повече опит имаме, толкова по-добра е способността ни да вземаме решения и те да бъдат добри. Тук експертите реагират на ситуацията, без съзнателно да регистрират какво предизвиква действията им. Това позволява да се освободи умственият капацитет за концентриране върху други важни неща, като това да се види голямата картина и да се помисли занапред.

Система Втора е класическата

Внимание! Натуралистичното вземане на решения е полезно за нас, то се основава на опит за развиване на интуиция, на която можем да разчитаме, но прекаленото осланяне на него може да ни доведе до провал.

То може да ни отведе до това да правим нещата както винаги сме ги правили и следователно да получим резултатите, които винаги сме получавали. Може да стесни мисленето ни така, че да не забелязваме промени в околната среда и да пропускаме предупреждения за опасност или потенциални възможности.

Като система тя е мързелива и ще търси лесния вариант, замествайки труден въпрос с лесен, напр. заменяйки „кой е най -компетентният и квалифициран за работата“ с „кой ми харесва повече“. Тя е по -податлива на несъзнателни пристрастия, които разклащат преценката. Също така не отчита аргументи, които бихме избрали, ако отделим повече време за размишление.

По малко и от двете системи

Ако система първа има своите ползи като ефективност и надеждност през повечето време, но носи подводни камъни, ако се разчита твърде много на нея, то комбинацията от двете дава настина добри възможности. Можем да използваме бавното мислене, за да проверим и оспорим бързото мислене, известно като вземане на професионални решения (PJDM).

Подобряване на процеса

Когато имате опит в дадена тема и ситуация, е важно да отделим време за бавно мислене, което може да постави под въпрос и да провери резултатите от бързото мислене. Въпроси като:

Какви фактори влияят на моя подход/стратегия/решения в тази ситуация?

Това ли са най -добрите фактори, на които да се основават решенията?

Ако погледна назад ще бъда ли доволен от аргументите, на които това решение се основава?

Когато се сблъсквате с по-нови ситуации е необходимо да натрупате опит, който да позволи по-бързото интуитивно вземане на решения да стане възможно и да бъде надеждно. Изграждането на опита може да може да стане по-активно като се отдели време за размисъл върху случващото се, за отчитане на факторите, които влияят и оценка на взетите решения.

По книгата на  Даниел Канеман – „Мисленето“

Напишете коментар