Модел на четирите основни комуникативни стила

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Изработването на модела на комуникативните стилове става като се свържат в координатна система двете характеристики – доминация и общителност, като по хоризонталната линия се разположи доминацията, а по вертикалната – общителността (виж фиг. 1). В първи квадрант комбинацията от висока степен на доминация и висока степен на общителност формира емоционален стил (emotionalstyle), във втори квадрант с висока степен на доминация и ниска степен на общителност е директорският стил (directorstyle), в трети квадрант с ниска степен на доминация и ниска степен на общителност е аналитичният стил (reflectivestyle) и в четвърти квадрант е подкрепящият стил (supportivestyle) – с ниска степен на доминация и висока степен на общителност.

Емоционалният стил се отличава със спонтанно поведение, без задръжки. Този тип комуникатори са склонни да говорят бързо, да изразяват възгледите си с ентусиазъм, да използват енергична жестикулация. За тях е характерна екстровертна ориентация – чувстват се добре в компания и са енергични, дейни, оптимистични. Благодарение на комбинацията от висока степен на доминация и висока степен на общителност те притежават естествена убедителност – лесно изразяват своята гледна точка по завладяващ и убедителен начин.

Директорският стил се характеризира с излъчването на сериозно отношение. Изразяването на твърда позиция е друга водеща характеристика на стила. С жестове на увереност и решителност на тона директорският стил демонстрира поемане на контрола. Този стил трудно може да се доближи до отношения на топлота и загриженост, той по-скоро се характеризира с демонстриране на индиферентност към околните.

В спецификата на аналитичния стил е обмисленото и подредено изразяване на отношение, без да се бърза. Позициите обикновено са премерени и емоциите са под контрол. Този тип комуникатори изглеждат вглъбени в себе си.

В спецификата на аналитичния стил е обмисленото и подредено изразяване на отношение, без да се бърза. Позициите обикновено са премерени и емоциите са под контрол. Този тип комуникатори изглеждат вглъбени в себе си. Те са тихи, създават впечатление, че са заети с други неща и затова са възприемани като отдръпнати и трудни за разбиране. Те ценят реда около себе си, по време на работна среща се придържат към дневния ред, обръщат внимание на детайлите и вземат решения бавно.

За подкрепящия стил е характерно въздържано поведение, с което обикновено се избягва привличането на внимание. Този тип комуникатори са добри слушатели. Те избягват употребата на власт и развиват взаимоотношенията си на приятелска основа. Вземат своите решения внимателно и след много размисъл.

Как да се справяме с различията в комуникативните стилове и какви ползи можем да извлечем от познаването им очаквайте в следващата публикация „Третото измерение: гъвкавост между комуникативните стилове”.

Напишете коментар